Здравей, Sparky!
Невероятно е на колко много места може да те срещне човек! :-)
Чудесна е идеята да подхванеш свой собствен блог! Обаче хванеш ли се веднъж на хорото..., нали знаеш? :-) Трябва да имаш волята (и времето, разбира се!) да пишеш редовно в него! Иначе цялата идея се обезсмисля...
Харесва ми и категорията, под която си решила да го регистрираш! Ако обещаеш да го обновяваш от време на време, аз от своя страна ще ти обещая да правя коментари, когато мога.
Чудесна снимка, между другото!
Откога си мечтая да ми разкажеш за Янтра! И така?..
Моля те, заведи ме на виртуална разходка в тази приказна земя!

Yours, Flame

Един месец след първия ми коментар се завръщам пак в твоя "блог"... Самотно е това място. Никой никога не пише в него... Сиротинката! Само вятърът свири в клоните на оголялата гора. Дори хайдутите се прибраха на топло по къщята си - при своите невести и челяд. А старият Балкан позамята на раменете си овчия кожух и пак потъва в зимната си дрямка. Дълга ще е тази зима... Над главата му прехвърчат вече първите снежинки и се полепят по рунтавия му калпак...
И все пак вярвам, че някой ден ще намериш време да продължиш! Може да е чак по следващия Великден, може и да е доста по-късно, но съм сигурен, че ще дойде деня, в който ще си спомниш какво си оставила тук и ще поискаш да го съживиш...
Моля те, не ме разочаровай този път!
Същият Flame

По Великден. Празнично и светло е. Отново. Пукнала е пролет. И гората своята зелена риза е облякла. Звънът на далечни стада поели нагоре по рътлините, покрити с прясна паша, се смесва с тържествения екот на селската камбанария. Христос воскресе, Sparky! Во истине воскресе!

Виждам как с кошничка пълна с най-пъстро боядисани яйца нагазваш в росната, хладна трева... Тръгваш по поляната... Слизаш надолу към реката... Сестра на "самодивите в бяла премена". Къде отиваш? Остани!!!

Този блог има нужда от теб, не разбираш ли? Аз имам нужда от теб. И от твоите думи. От нежния шепот на устните ти. От изящния жест на ръката ти... Върни се, за бога!

Моля те!
Същият Flame